четвъртък, 2 март 2017 г.


Понякога обичам да живея
с птиците и тяхната съдба.
Отнесено, през смях да пея
за вечно неизбежната тъга.

Понякога се моля и живея,
понякога не-толкова, ала
когато ти си там, аз грея
с думичка единствена: Ела.

Когато се усмихвам и синея
в синхрон със сутрешна роса,
понякога безумно тлея
и гоня безутешно радостта.

Тук, където някога живея,
тук, в дома на щастие, съдба,
викам, не говоря, май се смея,
но винаги съм с твоята душа.

Тук, където някога ще грея,
окичен с цветове и радостта,
че пак аз мога да живея,
че ти възвърна ми света.

И думите, що аз безмерно лея,
за хората, тревоги и града,
в който аз и утре ще живея,
с ръката ти във моята
и цвете в твоята коса.