понеделник, 21 април 2014 г.

my will be done

see my ignorance in the rear view mirror,
see my dreams on the hood up front,
see my life as I switch on the nitrous
leave behind the people I once saved

hate me, I love it
you are my witness
love is a lie
at least upon you
hate my words
they are my stronghold
try and break through
I will be there

and in a moment I'll fight
stand by my true passion
banish you I will
back to your life
mine is the Kingdom
and I will defend it
you are but pawns
so get back and crawl

burn me or kill me
I will live on
words are my power
I will keep on
til I breathe I will behold
the passion of fire
the passion of life

петък, 18 април 2014 г.

Space Police


Чудно е, че насред всичко,
което исках да пиша,
вече нямам думи за теб
не и в този смисъл.
Любовта ми към теб
беше вечна
все още е
и винаги ще бъде,
ала времето минава
и съзнанието се намесва -
ти никога няма да искаш
да бъдеш моя.

И всичко това е наред -
ти си имаш твои цели.
Желаеш да имаш света,
докато сред теб
живеят чуждите оцелели.

А ти знаеш ли
какво съм аз?
Моята истинска
същност?
Когато всичките други живяха,
аз умирах
стъпка
по стъпка.
Когато животът изгаряше
аз вече бях въглен,
когато смъртта властваше
аз живеех
стъпка по стъпка,
когато светлината
в стъклата се взираше,
аз в тъмина се губех
стъпка по стъпка,
когато и тъмнината
нежно ги канеше,
аз ослепявах
стъпка по стъпка.

Ти имаш ли някаква представа
какво
всъщност
съм аз?

Недей да си мислиш,
че моята душа
не живее.
Аз съм тук
и живея.

И скоро
искаш или не
ти ще ме видиш.

И може би
ще се почудиш.

Аз съм тук
и никъде
не отивам.

вторник, 15 април 2014 г.

Странно е.
Когато тръпките минават
и никой
никога не се обажда.
И телефона е безмълвен -
някак като смъртност
без техник
да обяви и тази аутопсия,
когато никой няма
лесно да забележи,
че другото не диша
и че важното
е вече нищо,
когато нищото
май вече стана
важно.

Не е ли лесно
да се поддадеш на вялост,
когато истината ти боде
очите?
Не е ли истина да бъдеш
лъжа в лъжата,
когато истината просто е
неустоима?
Не е ли всъщност
някаква ирония,
че лесното е всъщност трудно
и че когато искаш
да пожелаеш
срещаш хиляди стени
които само могат да ти кажат
„давай,
сега си само ти…“
?

четвъртък, 3 април 2014 г.

Сините надежди
потъват в океана
от сълзи
изплакани след време
давени от съзнаването
че всичко се разтапя
и всичко се разгражда
в необятността
на кривите надежди
и разбитите мечти
и простичкото нещо
че единството е невъзможно
когато няма никой
който да го отрече
нито има някой
който да го потвърди
и самотата е убийство
което никой
не осъжда
ала където пресътплението
се извърши
там започва
и присъдата зловеща

а колко хора
днес
избягват съда
и търсят укрепление
в друга душа
готова да поеме
частица нищета
в замяна
на обещание
за щастие и вечност
и колко носят маски
зад които се надяват
никой
да не може
да проникне

понеже истината
е болезнена
и е убиец
на всички красоти

и кривите ми редове
нищо няма да променят
понеже никой
няма да ги прочете
и никой няма да даде
частица собствено внимание
на чувствата
зад грешни думи
и пренебрегваната
пунктуация
никой няма
да успее да види
колко гняв и колко
тъга
скривам под грозните букви
понеже никой
вече не иска
да бъде тук

и звънеца на вратата
забрави
как да вика